Едни и същи факти от живота (вътрешни и външни), ги възприемаме по различен начин, придавайки им значение чрез нашите мисли, вярвания, убеждения и ценности. В зависимост от значението, което им придаваме, ние се чувстваме по един или друг начин. Разбираме как се чувстваме и какви са емоциите ни чрез усещането им в нашето тяло и накрая действаме съобразно това. Това, което не съзнаваме са автоматичните мисли и значения, които произтичат от по-дълбоките наши убеждения. А, последните не са случайно там, а са дошли от нашия жизнен опит.
При наличие на проблеми : паник атаки, депресия, агресивно отреагиране, генерализирана тревожност, чести конфликтни сблъсъци и др. когнитивно-поведнческата терапия е изключително ефективна. Тя помага на хората да идентифицират техните пораждащи дистрес мисли и да оценят до колко те са реалистични . Учи ги да коригират мисловните си грешки и да дисциплинират ума да се свързва с реалността. Когато мислят по-реалистично , те се чувстват по-добре. Ударението винаги е последователно поставяно върху решаването на проблемите и инициирането на поведенческа промяна.
Един и същи факт , като например , това, че сърцето ми бие, може да ме накара да изпитам страх (ако автоматично помисля “Умирам”), радост и спокойствие (ако помисля “жив съм”, “влюбен съм”). т.е. стимула (фактите от реалността) в зависимост от значението , което придавам чрез мисълта, води до различни емоции, които усещаме в тялото. Радостта, която е разширяваща емоция често бива усещана в гърдите, дишането е по-свободно и т.н., страхът често се усеща в ръцете, краката, сърцето, слънчев сплит и др. Последния компонент на модела е поведението или действието/бездействието. Ако мисля, че умирам и изпитвам страх, тялото ми ще реагира, като на опасност от умиране а аз ще действам съобразно това, като пия лекарства, отивам в бърза помощ или ще бъда непрекъснато около някой близък. Ако си мисля , усещам, че съм жив и изпитвам радост, ще говоря, действам по друг начин.