ТРЕВОЖНИ РАЗСТРОЙСТВА
Всеки от време на време се сблъсква със странна тревожност, но истинското тревожно разстройство може да бъде доста разстройващо ежедневието на човек. Разликата е, че докато нормалната тревожност може да Ви съпътства донякъде смущаващо или неприятно в конкретни ситуации или събития в живота; при тревожно разстройство може да се почувствате напълно ужасени от ситуации и сценарии, които за другите изобщо не биха били причина за безпокойство.
Разговаряйки с квалифициран, добре подготвен и с опит в тревожните разстройства психолог, Вие ще си помогнете да се справите с тревожността , ще можете да се отървете от разстройството, което може да ви ограби свободата за толкова дълго време. Онези, които не са засегнати от тревожни разстройства, просто не могат да си представят усещането, че цялото ви тяло е затрупано от страх или отхвърляне на ужас по принцип без никаква причина и без предупреждение.
Тревожните разстройства се проявяват по много начини и нито един случай никога не е един и същ. Съществуват обаче някои видове тревожни разстройства, които се срещат често, които включват следното:
• Генерализирано тревожно разстройство – Чувства на притеснение и страх, които се проявяват без какъвто и да е реален спусък и могат да бъдат преодолими, често продължават много часове от деня. Може да има тревожни мисли, физически симптоми на притеснение, като бърз пулс или дишане, изпотяване, стомашни пеперуди, възел в гърдите или просто усещане за мускулно напрежение и на ръба.
• Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) – Повтарящите се и притеснителни поведения или мисли са основните показатели за ОКР. Тези мисли или поведение могат да се отнасят за хигиена, сигурност, чистота, подреденост или почти всичко.
• Паническо разстройство – Панически атаки, които излизат от нищото и нямат реално обяснение, или наистина могат да се появят в конкретен контекст. Паник атаката може да включва ускорен пулс, плитко бързо дишане и често дълбоко чувство на ужас.
• Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) – когато индивидът страда от хронична тревожност вследствие на травматично или тревожно събитие / период в живота. Индивидът може да изпита нежелани реакции за събитието, да се събуди с кошмари, да избягва ситуации, които им напомнят за травмата и като цяло са хипер бдителни, винаги на ръба.
• Фобии – това по принцип е ирационален страх от нещо, което е сравнително безобидно.
Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР) е значително често разпространено, хронично, силно ограничаващо и затормозяващо страдащите от него. Името му е комбинация от латинските термини obsessio – обсада, блокада и compulsio – принуда, които разкриват спецификата и начина, по който се проявява.
Обсесивно-компулсивното разстройство се характеризира с натрапливи мисли или изображения, които довеждат до увеличаване на тревожността, както и от повтарящи се действия или комплекс от действия – ритуали, които да доведат до намаляване на тревожността.
За удобство ще си позволя да направя едно сравнение. Представете си, че сутрин, на път за работа по радиото чувате песен, която ви харесва. Без да се усетите започвате да си я припявате. Вече отдавна сте стигнали, излезли сте от колата и сте започнали работа, а песента непрекъснато е в мисълта ви и ангажира съзнанието ви. Много е възможно в един момент да започнете да усещате принудителния характер и неприятното чувство от невъзможността да се освободите от досадния рефрен. А сега си представете, че вместо песента в съзнанието на човека, страдащ от ОКР нахлува мисълта за това, че може да нарани някого, когото обича или той самият може да умре, защото ще се зарази от смъртоносна болест.
Дори и да не са толкова страшни натрапливите мисли винаги се преживяват като неприятни, чужди и предизвикват тревога. Това от своя страна подтиква към намиране на начин да бъде намалено неприятното чувство, тревогата и страха. Този начин хората с ОКР намират в компулсивните действия или иначе казано – повтарящи се действия, които биват натоварени със силата да неутрализират нежеланите неприятни мисли. Те могат да бъдат своеобразни ритуали, които имат една единствена цел – да се почувства известно облекчение.
Натрапливите мисли се отнасят най-общо към няколко водещи теми:
• Страх от нараняване, заразяване или смърт на страдащия от ОКР или страх за живота и здравето на неговите близки;
• Мисли-проверки. Под формата на въпроси, свързани с най-обикновени неща от ежедневието, нахлуват мисли за това, че нещо е останало ненаправено (не е заключена вратата, не е изключена печката или ютията, не е затворен прозореца и т.н.);
• Контрастни мисли или иначе казано – мисли, които крайно противоречат на морала и убежденията на човека с ОКР. Това могат да бъдат неприлични, перверзни или богохулни мисли;
• Мисли, свързани със стремеж към постигане на съвършен ред, симетрия и завършеност.
Тези обсесивни мисли провокират съответните повтарящи се действия:
• Прекомерно почистване и миене на ръце;
• Постоянни проверки;
• Ритуали, които да предпазват;
• Непрекъснато броене;
• Пренареждане, разместване и подреждане.
Необходимостта всички тези действия са бъдат изпълнявани е съпроводена с усещането за принуда, дори насилие и конфликтно, противоречиво съществува едновременно и желанието за неподчинение и противопоставяне на този импулс.
Хората, които страдат от натрапливи мисли и действия много често изпитват неудобство и дори срам от своето състояние и в известна степен се изолират, опитвайки се да го преодолеят сами. Задача, която е изключително трудна и изтощителна.
В ежедневието си всеки човек изпада в тревожни състояния, които са с различна сила на емоцията и продължителност. Те до голяма степен биха могли да бъдат свързани с изненадващи, непредвидими и носещи несигурност ситуации или такива, в които има елемент на оценяване или критика. Случайното безпокойство е съвсем естествена част от живота, даваща възможност да бъде намерен най-адекватния отговор на стимулите на средата. Може да се почувствате неспокойни, когато сте изправени пред проблем на работното място или преди тест или при вземането на важно решение. Когато говорим за тревожни разстройства, трябва да имаме в предвид, че те включват в себе си много повече от временна тревога или страх. За хората страдащи от тревожно разстройство завладяващата силна емоция не се появява задължително в отговор на конкретен стимул или заплаха и не изчезва с промяната на ситуацията, а дори би могла да се засили и влоши с течение на времето. В този случай изпитваните чувства не само не подпомагат мобилизирането на ресурсите и възможностите, а дори напротив, могат да възпрепятстват ежедневните дейности, служебните ангажименти, успехите в училище и в крайна сметка да се отразят цялостно на взаимоотношенията.
Могат да бъдат обособени няколко основни различни вида тревожни състояния: генерализирано тревожно, паническо и социално-тревожно разстройство. Ето и повече информация за всяко едно от тях:
Генерализираното тревожно разстройство (ГТР)
Това състояние се характеризира с преувеличена тревожност и притеснения за ежедневни събития без да съществуват очевидни причини за това. Хората с генерализирано тревожно разстройство са склонни винаги да очакват и да предполагат възможно най-негативните сценарии, които могат да се случат по отношение на здравето, финансовата сигурност, взаимоотношенията в семейството и извън него, както и относно успеха и реализацията на работното място или в училище. При хората с ГТР, тревогата, често е нереалистична или иначе казано, несъизмерима с онова, което предлага действителната ситуация. Ежедневието им се превръща в постоянно преживяване на тревога, страх, стигащ понякога до ужас. Като краен резултат се постига пълно доминиране на тревожността над мисленето, повишена раздразнителност и невъзможност за справяне. Това създава усещане за загуба на контрол над самия себе си, съответно взаимоотношенията и самочувствието страдат.
Генерализираното тревожно разстройство се отразява на мисълта, като променя качествено начина, по който човек мисли, но тревогата довежда и до физически промени, които намират своето отражение в тялото. Това могат да бъдат:
• Напрежение в мускулите;
• Главоболие;
• Затруднена концентрация;
• Хронична умора;
• Проблеми със съня;
• Тремор, изтръпвания, изпотяване и др.
Паническа атака
Това е състояние, което се характеризира със специфична остра проява и все по-широко разпространение. Това предопределя неговата значимост за съвременния човек. Важна особеност на паническото разстройство е, че то задължително се проявява с вегетативни телесни симптоми, а не само и основно с психологически. При паническите атаки се забелязва една определена цикличност, при която между отделните епизоди може да има преодоляване на негативните усещания и несигурността в самочувствието. Така или иначе, след всяка следваща паническа атака, човек става все по-несигурен, все по-плах и все по-ограничаващ се (не освободен, предпазлив и неспонтанен). Появява се феноменът страх от самия страх, защото в спомена стои мъчително преживеният панически епизод.
Пристъпите наистина биха могли да бъдат оприличени на атака, защото възникват внезапно и достигат своя връх в рамките на 5-10 минути, а след това постепенно затихват, но човек може за дълго да запази чувството за разтърсващо безсилие, подтиснатост, изтощение и вялост.
Усещанията, получени от тялото по време на паническа атака, могат да бъдат от различен порядък, но винаги са много мъчителни и преживени със силна тревога. Някои от най-често срещаните са:
•
o Сърцебиене или ускорена сърдечна дейност;
o Изпотяване;
o Усещане за недостиг на въздух и задушаване;
o Болка или сериозен дискомфорт в гърдите;
o Стомашно неразположение, гадене;
o Замайване, нестабилност, усещане за слабост;
o Треперене, изтръпване и усещане за прекалена топлина или студ;
o Страх от загуба на контрол и загуба на разсъдък;
o Страх от смърт;
o Дереализация (чувство за нереалност);
o Деперсонализация (отделеност на мисъл и тяло. Възможност за наблюдение на самия себе си отстрани).
Тъй като много от симптомите на паническото разстройство наподобяват тези на сърдечно-съдовите, ендокринните, неврологичните и дихателни заболявания, страдащите от паническо разстройство са чести посетители на специализираните лекарски кабинети в опит да открият и предотвратят животозастрашаващ проблем със здравето си. Не са редки случаите, в които усещането за това, че са неразбрани, различни и проблемни води допълнително до отчужденост, неудобство пред близки и приятели и съответно до дистанцираност и изолация.
Социално-тревожно разстройство
Има социални ситуации, които съвсем естествено са свързани с повишаване на тревожността. Те са общовалидни почти за всички хора. Говоренето пред голяма аудитория, запознаването с непознати или общуването със значими личности и авторитети и т.н., малко или повече биха могли да предизвикат повишена тревожност. Това е така, защото тези ситуации имат потенциала да донесат след себе си значими за всеки конкретен човек промени, както и да подложат на изпитание чувството му за това, че е одобрен, приет, справящ се, като цяло – успешен.
Ако имате социално-тревожно разстройство, обаче, стресът от взаимодействието с други хора, би могъл да бъде в размери, които качествено да променят и да ограничат контактите ви. Мислите по посока на това, че няма да се справите, че не можете, не заслужавате и др. намират телесен израз по подобие на останалите страхови състояния в сърцебиене, напрежение в тялото, виене на свят, проблеми със стомаха, трудности при поемане на въздух и т.н. Това логично води до избягване на взаимоотношения и общуване с другите, което от своя страна напряга, пречи и измъчва ежедневно.
